Вината е силно оръжие срещу самия човек, който я притежава. Тя по-скоро го съсипва отколкото да го прави щастлив. Чувството за вина е страхът, който е надвиснал върху същността човешка и e в постоянно очакване от мълниеносна буря, която да забие острите си копия от мълнии право в центъра на нашата същност, нашето сърце. Там, където най ще ни заболи, там, където ще сломи егото, всичко това си го причиняваме ние самите, ние сами си наслагваме чувството за вина ден след ден, минута след минута. Всеки един неуспех, неудачен момент го складираме като чувство за вина и какво следва, постоянно обвинение на нашата прекрасна същност, на нашето уникално и неповторимо АЗ.
Знаете ли колко е лесно, колко е простичко, когато в ежедневието се вглъбим за миг в себе си и захраним егото си с любовта, която имаме, това е изпълнимо, когато започнем да забелязваме красивите качества и уникалните способности, които притежаваме. Е, толкова ли е трудно да направим равносметка на всичките неща, които вършим през деня, на протегната ръка, която сме приели, на малкото съчувствие, което сме подали на близък до нас човек и всичко това сме ние, нашата същност. Тук в списъка от качества, които се увеличават с всеки изминал ден ние откриваме себе си и малко по-задълбочено вникваме в Аза. Започваме да се харесваме и да ценим малко повече всичките дела, които извършваме, но важното е, че оценката си я даваме ние самите, това е истинското. Повечето от нас сме зависими от тази потребност – да получаваме оценка за качествата и способностите ни от другиго, а не от самите себе си. Когато оценката, дадена от нашата същност захрани сърцето, тогава се чувстваме пълноценни, тогава сме сто процента изпълнени с любов към себе си и друго не ни е нужно. В такъв момент на оценяване няма място за чувството на вина, то не съществува, защото е изместено от това, от което всеки се нуждае – да отдадем нужното на нас самите. Много сме ценни и не е нужно да получим оценката от другиго нужно е да го осъзнаем, нужно е да го внедрим в сърцето си на мястото на вината, която моментално ще се изпепели и изчезне от нашата прекрасна същност. Ние сме истински достойни хора и е редно всеки един от нас да го осъзнае от първоизточника – от самия себе си.
Благодари, че съществуваш! Къде в този момент е чувството за вина! Ето я и първата крачка за преодоляване на вината, която постоянно иска да покълне в нашата красива и благоприятна същност.
