Стоичко Миличин е дипломиран магистър психотерапевт в областта на индивидуалната психология, с дългогодишен опит и квалификация, придобита в България и чужбина. Помага за преодоляване на различни душевни състояния без използване на медикаменти. В индивидуалната си практика успешно работи за решаване на проблеми от различно естество – фобии, депресии, личностни и семейни кризи, използвайки техниките на когнитивната психология, Ериксоновата хипноза, невро-лингвистично програмиране и други. Автор е на книгата “Огледало без рамки” – в нея психологът ни показва стъпка по стъпка как да бъдем щастливи в личния ни огледален свят. За да си щастлив, трябва да бъдеш, а не да имаш.
Според метода на биологичното депрограмиране на болестите и еквивалентите им, такива като здравословни неразположения и състояния на дискомфорт, почти всички болести на практика са причинени от психо-емоционални конфликти, които се пренасят върху органите. Точно това е идеалното решение за мозъка, който, действайки на основата на архаичния принцип, помага за премахване на прекомерния стрес и по този начин гарантира оцеляването на организма. А целта на психотерапевта е да намери подсъзнателната причина, която много често е свързана със субективното емоционално преживяване, както и опита на родители и предци.
Какво представлява депрограмирането на болестите и как емоциите ни предизвикват заболявания, разговаряме със Стоичко Миличин, психотерапевт.
– Г-н Миличин, как се формират болестите?
– Има хиляди теории коя емоция или кой енергиен недостатък на кой орган влияе и до какви заболявания води. Повечето теоретици са стигнали до някои изводи на базата на свои наблюдения: едни казват например, че страхът води до заболявания на сърцето, други – до заболявания на стомаха и чревния тракт. Аз имам малко по-друга теория: коя негативна емоция до какво заболяване води зависи от личното усещане на човека, който има проблем. Защото понякога казваш: “сърцето ми падна в гащите от страх”, а друг път – “стомахът ми се сви от страх”. Всеки описва по различен начин чувството си за страх – така, както той го усеща. И затова, най-вероятно, при някои хора страхът влияе на сърцето, а при други – на стомаха. Няма някаква строга формула – всичко зависи от личния свят, от менталната карта на човека.
Всеки от нас има своя собствена представа за това как изглежда светът. Възприема го първо по това, как родителите му отразяват света: “Ох, свило ми се е сърцето, много се притеснявам, баща ти не се връща, колко часът стана…”
Виж още: zdrave.to
