Чакай да помисля. Мисля, че някъде бях чувал следното описание, което много ми хареса. Главата на жената е като голяма дамска чанта, пълна с невъобразимо количество неща и всяка дреболия в нея може да изгради безкраен брой логическо емоционални връзки, дори само с една от вещите, намиращи се там. Когато е спокойна, тя, без да се замисля, чисто инстинктивно, с една ръка, от първото бръкване лесно и точно намира това, от което се нуждае в момента. А какво се случва, когато страсти и чувства затъмнят сетивата й - всички сме виждали какво лудо ровене настава, последвано от изсипване на цялото съдържание върху масата или направо на пода, което обикновено не води до намиране на необходимата вещ. Така и се изразявате. Много ми харесва изразът: когато жена ви е ядосана, замерете я с портфейла си и стойте на безопасно разстояние, докато не се успокои.
-Само че това не работи.
Уви, знам. Просто когато искате да говорите, трябва да ви оставим да излеете всичко навън. Да покажем, че не се страхуваме и не бягаме от разговора и след като отмине бурята, да ви притиснем в обятията си, за да почувствате любовта и закрилата. Така трябва да го правим и с децата си. Обикновено това помага, стига да не сте ни хванали в леглото с друга жена - за този случай не съм сигурен. Май при такава ситуация е най-добре да скрием всички остри и режещи предмети в къщи и да не заспиваме, за да сме сигурни, че ще сме живи на сутринта.
-Страх ли долавям, има за какво. А на какво оприличаваш вашата глава?
По-скоро на кутия за инструменти, в нея всяко винтче и гайка имат своето фиксирано място. Вземаме болт 3 милиметра от мястото, на което винаги е стоял, след това съответната гайка и ключ от точните им места и свършваме работата. Но когато се ядосаме и задействаме дясната половина, забравяме въобще, че имаме кутия с инструменти, и целият този дълго изграждан и поддържан ред просто е извън обхвата ни. Затова би било добре в такава ситуация просто да се отдалечите и ни оставете сами да се успокоим и скоро след това, намирайки я, всичко ще си дойде на мястото. Само и за това не съм сигурен дали ще сработи при изневяра, но разни хора, разни идеали.Това, че не можем едновременно да говорим и да слушаме, е причината, поради която мъжката половина от населението се изнервя, когато я прекъсват, поради простата причина, че не могат да завършат логическата верига на мисълта си и я губят. След като сте го прекъснали в момента, в който е взел болта и гайката, трябва да го оставите да ги вземе отново, за да стигне до гаечния ключ.
-И каква е рецептата ви, докторе?
Не съм доктор.
Търпението и съобразяването със спецификата на пола и характера, заедно с честото общуване, са ключът към изглаждането на проблемите в семейството. Проблеми винаги ще има - не е въпросът в това, да ги заобикаляме или да се правим, че не съществуват, а в това, да намираме бързо и максимално безболезнено решение. Да не палим мостовете след себе си заради всяка дреболия, защото така сантиметър по сантиметър отваряме пропастта, която ни разделя. Трябва да сме добронамерени един към друг - в диалога да акцентираме върху нещата, които ни свързват, а не разделят, за да изградим дума по дума отношенията, за които мечтаем.
Думите са тухлите на дома, наречен семейно щастие. Ако за градежа му използваме други материали като пари, интереси, власт – може да стане здрав, но не и щастлив.
-Ние и без това ви обичаме с ушите си, така че, ако искате да ни спечелите и запазите, бъдете господари на думите си.
Знаеш ли колко литература съм изровил, за да потвърдя или отхвърля твърдението, че жените обичат с ушите, а мъжете с очите: статии, антропологически изследвания, какво ли не, но най-добрият учител са клиентите ми. От работата с тях, а и опита на други уважавани от мен колеги, се убедих, че ние наистина по-скоро имаме по-развито образно мислене, а при повечето от вас е звуково. С това се обяснява по-добрата ни пространствена ориентация - запомнянето на образи ни помага лесно да повторим маршрута, по който веднъж вече сме минали. Но вероятно това умение по-скоро е натрупано в процеса на еволюцията, отколкото да е физиологично обусловено. Налагало ни се е да водим стадото през познати и непознати територии, да ловуваме, разчитайки следите, и предвиждаме трасето, откъдето ще премине дивечът.
Реално всеки от нас има различни водещи сетива - без значение дали е с пола, или панталон. Каналите на възприятие са зрителен, слухов, тактилен, вкусов и обоняние. Вълшебните пет сетива, чрез които възприемаме обкръжаващата ни среда. Кажи ми ти можеш ли да обичаш с ушите си грозен, миризлив,неприятен на вкус и докосване мъж?
-За теб ли питаш? Шегувам се.
Не бе, и аз за един приятел. Но ми е приятно, че ти е минало през главата, значи и друг път си разсъждавала дали изпитваш нещо към мен.
-Да бе, мечтай си.
